Г0.Гласът на ментора:

Ето какво споделя човек, който е бил учител и ментор на ученици, които постигат впечатляващи резултати:

“Преди 3 години влязох в класната стая на най-елитното училище в България, от което ученици директно влизат в Харвард и Оксфорд. 

Нещата, които правех там бяха свързани и кариерно ориентиране, не просто с преподаване. Според мен това са неща, през които всеки човек трябва да мине, за да се научи сам да открива и изпълва със смисъл дните си. 

Беше онова време, в което двама учители се срещат с около 14 деца и им помагат да разкрият и реализират мечтите си. Беше 21 декември и щяхме да говорим за равносметка и цели за новата година. 

Предишната година някой друг беше работил с тази група по същата тема. „Целите са най-скучното и тъпо нещо на света.” – каза един младеж от Барселона..” 

Много младежи мразят да си поставят цели, защото после забравят за тях или се чувстват в капан от очакванията си. 

Така целите се превръщат в част от „задължителната програма“ и ако не ги изпълниш, значи си загубеняк. Всъщност целите са мъка и за много хора от бизнеса, а заедно с това са тема на хиляди книги, бизнес и мотивационни речи.

1. Защо (да) си причиняваме целите?

Смисълът и ценността на целите не е в това да опишат точно бъдещето, а да променят начина, по който възприемаш реалността днес. 

Да променят фокуса ти. Фокусът е най-скъпото умение на 21ви век. Фокусът е решаващият фактор за богатство и щастие. Как го имаме и поддържаме? Тук идват на помощ целите.

Когато се фокусираш върху нещо, мозъкът ти филтрира от заобикалящата те информация точно това, което ти трябва.

Когато реших да продавам апартамента си, открих че познавам най-добрите агенти на недвижими имоти във Фейсбук. Получих три предложения от хора, които купуват имоти в района. Попаднах на най-добрите статии на тема имоти.

Защо? Защото имах цел и цялото ми внимание беше насочено натам.

2. Какво правят целите:

  • Дават фокус.
  • Помагат ти да организираш деня си – къде да влагаш време и енергия.
  • Помагат да подредиш задачите – кое е спешно и кое е важно.
  • Дават ти хъс – нищо по-приятно от усещането, че си постигнал целта си.

3. Как да формулираш целите си?

Можеш да формулираш цели, като си отговориш на всеки един от тзи въпроси, последователно:

  1. Кое е най- важното нещо за мен в следващите 3 месеца (да си избера университет, да взема сертификат по френски, да направя хореография)
  2. Как изглежда моята цел, постигната:
  • Какво виждам? Какво чувам?
  • Как се чувствам?
  • Какъв е резултатът?
  • Какво ми дава това?
  1. Кога ще съм я постигнал – добре е да има конкретен ден. 
  2. С какво разполагам вече – какво съм направил и какви ресурси имам?
  3. Какво ми липсва, за да постигна целта?
  4. Кое ще е най-голямото предизвикателство?
  5. Кой може да ми помогне?  

Мозъкът ни функционира така, че колкото повече информация има за дадена задача, проект, цел, включително какво може да се обърка, толкова по-лесно я постига. 

4. Как да използваш целите си?

Целта ти е отговорът на всеки един от тези въпроси:

  • Какво да направя първо? – Онова, което ме доближава до целта.
  • На какво да посветя повече време? – На това, което води към целта ми.
  • На какво да кажа „не”? – Онова, което изобщо не е свързано с целта ми. Изключение правят неизбежните дейности, с които се поддържаме (миене на зъби например).
  • Какви умения да развивам? – Свързани с целите.

5. Ами ако не постигна целта си? 

Това е въпрос за 1 милион долара, наистина. Целта на целите е да ти дадат фокус и да ти помогнат да се придвижиш в посока, в която искаш. Ако не постигнеш целта има 3 важни въпрос:

  • До колко тази цел е настина важна за мен? Ако отговорът е Важна е, тогава може да преминеш към следващите въпроси. Ако отговорът е “Не е важна”, тогава може би е добре да помислиш коя е цел е достатъчно важна, че да я постигна. 
  • Коя е основната причина да не постигна целта?
  • Какво мога да направя в следващите 6 седмици, за да отстраня тази причина? 

„Успехът на всяко решение зависи от вътрешното състояние на решаващия.“ 

Bill O’Brien, CEO of Hanover Insurance

1.Смъртта на теориите – или пък не съвсем?

Последните четири десетилетия бележат раждането и упадъка на над 20 различни теории за лидерство и управление – повече, отколкото от зората на управленските науки досега.

В началото се занимавахме с вродения лидерски профил, после с лидерските качества, задължителни за успех, с категоризация на лидерския стил и поведение, ситуационното, транзакционното и трансформационното лидерство.

Ръка за ръка с това вървяха и теориите за мотивацията на служителите, като последните постепенно еволюираха от персонал в ресурс , а от скоро и в капитал.

2. „Свещеният Граал“ на управлнието -къде е?

Убегва ни- не открихме достатъчно ефективен модел за генериране и поддържане на мотивация и продуктивност, нито за изграждане на лидерство. 

Четем историите на успелите и се оитваме да ги прилагаме, четем прогресивни теории и се стараем да ги интегрираме в дейността си. 

3. Къде се грешим? 

Какво не ни достига за да се изправим до онези, чиито имена са символ на успеха?

Съществуват три основни перспективи на всяко действие или решение:

  • какво и защо– продукта на решението в бизнеса, резултата
  • как – начина за получаването му, процеса
  • кой/ къде – мястото, където се ражда намерението за решение

Тонове книги и теории третират първия аспект, а в последните две десетилетия  организационната наука се съсредоточава особено върху втория. 

Наред с несъмнено ценните открития там не можем да не отчетем системната липса на поглед в третия аспект. 

Този аспект, наричан от Ото Хармер „сляпо петно“ в книгата му „Теорията Ю“, представлява източникът на нашето внимание и намерение. 

Ресурсът, с който взимащият решение оперира, независимо дали това решение засяга цяла организация или личната му продуктивност. Този ресурс е преди всичко неговото собствено вътрешно състояние. Следователно разширяването му е обект преди всичко на лично развитие. 

Как се случва това и могат ли организациите да го поддържат системно? 

Като индивиди имаме разбиране за собствените си действия и решения, както и за начините, по които достигаме до тях. 

На практика обаче ни е трудно да определим източника или потенциала си. Не сме съзнателни за мястото, където се ражда намерението ни, нито за факторите, които го определят.

Можете ли да осмилите този въпрос? Кой взима решението – детето, възрастният, гласът на съдника, страхът, мързелът? Къде се поражда това решение – в неистов ентусиазъм, хладен разум, или….?

Как се създава или развива талант?

След като образователната система не подкрепя разкриването и развитието на таланти, а повечето хора нямат умения да учат или да планират развитието си, как можем да очакваме да има таланти?

Талантът е повече от умение да правим нещо добре. Всъщност той има 3 компонента – емоционална свързаност или страст, заложба или дарба и твоето ЗАЩО или мотивацията да правиш нещо.

Проблемът с развитието на талантите често се корени в разкриването им. Има все повече хора, които споделят, че не знаят в какво са добри. Високата самооценка или ниската такава са често срещани.

РОДЕНИ ГЕНИИ

Да, има такива. Макар повечето книги за самопомощ да твърдят, че талантът се създава, остава фактът, че има индивиди, чиито заложби се проявяват рано, а те успяват да ги развият до ниво на майсторство.

Съдба, късмет или нещо друго? В книгата си „Майсторството“ Робърт Грийн определя три основни компонента, които подпомагат природните заложби да се развият до гений: 

  1. Страст. Това е думата, която авторът използва. Именно интересът, влечението към определена дейност кара хората да потънат в нея и да се занимават толкова дълго и интензивно, че да развият майсторство. 

Дали обаче страстта може да се култивира или да се развие? Науката все още не е открила еликсира на страстта, поне не в това отношение. 

  1. Фокус. Хората, които развиват майсторство, имат невероятната способност да се фокусират върху сферата на своя гений и да „изключват всичко останало“. 

Способността ни да се фокусираме се развива в ранна възраст.

Живеем в свят, в който разсейването е норма, стимулите – безброй, а образованието неглижира проблема с фокуса или изобщо не го разбира. А може да се окаже, че именно фокусът е златото на 21-и век. 

  1. Практика и менторство. Голям процент от гениите имат ментор и/или възможност за последователна практика, така че да преминат от ниво на аматьори, където трудностите са по-скоро досада, до ниво на майсторство, в което всяка трудност създава допълнителна мотивация. 

      2. Завръщаме се към очарованието на „старомодното“ чиракуване. Много индустрии използват програми за чиракуване, за да изграждат своята работна сила и тази тенденция става все по-осезаема.

Моделът на чиракуването е доказан за развиване на висококвалифицирана работна сила – той се базира на учене чрез търсене на решения и практическа работа. 

СЪЗДАДЕНИ ГЕНИИ

Всеки човек има заложби, които не попадат в нишата само на една интелигентност, а в много.

Тук няма да се спирам подробно на тази тема, а на това как тези заложби да се превърнат в гений.

За целта определено са нужни събуждане на страстта, развиване на фокус и чиракуване. 

Въпросът за един милион долара е в каква област са тези страст, фокус и чиракуване.

Именно тук адекватното ранно кариерно ориентиране може да бъде от изключителна полза. 

Може би е време бизнесът, обществото и общността, занимаваща се с човешките ресурси, да направят решителна и стратегическа стъпка в посока развитие на таланти, базирана на разбирането, че развитието на таланти не е работа за един ден, година или CEO мандат.

Това е стратегическа работа и е крайно време да признаем – тя трябва да започва в училище.

Насочването на усилия в тази посока може да промени играта по начин, който да доведе до качествено нова работна сила. 

Какво е елементът? 

Елементът е мозайката на това кои сме, кои избираме да бъдем – той отразява както архетипната ни същност – образи, качества, персони, които живеят в нас, така и индивидуалния ни профил;  какво ни „пасва” или на какво „пасваме”, защото отразява същността ни. 

Кои са 3те П-та?

Призвание (Това П е Елементът)

Сър Кен Робисон описва Елементът като наше призвание много добре, за това ще предложа неговата гледна точка тук:

Пространството

 Наскоро бях на море с моя приятелка, на 15км от безинтересно село, на малък остров. Тя откри, че е градско момиче и че й е трудно да бъде повече от 3-4 дена извън града с барове, културен живот и много хора. Моят дядо беше дете на планината – правеха го истински щастлив безбройните му походи. 

Макар и вашето пространство – елемент да не е най-популярното, да бъдете там е благословия. Също толкова важно, колкото да работите в синхрон с призванието, да намерите начин да изразявате творческата си енергия и да сте с правилните хора. 

Племето

Елементът е повече от социо- професионалната реализация. 

Всички имаме приятели, с които да отидем на море, да се забавляваме или напием, да оплюем някой „враг”. 

Онези, които са с нас, когато не можем сами да се понасяме. Които са с нас, за да подпомогнат собствената  ни обич към себе си. Които са критични с нас, за да не ни оставят да тънем в емоционална тиня, са средата, в която растем. Почвата. Онези, с които не клюкарстваме, не плюем другите и не злорадстваме, защото има много по-хубави неща, които да правим са нашето племе. Това, което ни води към израстване.

Заяви своята консултация

Заяви своя сертификат тук​

Заяви своя сертификат тук​

Имаш ли нужда от помощ?

Вашето запитване е изпратено

Благодарим Ви, че изпратихте запитване до нас. Член на нашия екип ще се свърже с Вас възможно най-скоро.

Имаш ли нужда от помощ?

Вашето запитване е изпратено

Благодарим Ви, че изпратихте запитване до нас. Член на нашия екип ще се свърже с Вас възможно най-скоро.