Кой е светият граал на лидерските решения?

От това какво да облечем днес, през това дали да напуснем работа или уволним подчинен сега. Дали да се впуснем в скъпа програма за маркетинг, която гарантира резултати. Дали да изберем тази магистърска програма или другата? Да се разведем ли?

Животът ни е изтъкна от решения, той е следствие на тях. Но защо след като взимаме на пръв поглед разумни решения, нещата не се получават? Или пък следваме сърцето си, но става по-зле. 

Да видим кои каква е анатомията на успешните решение. Започваме с лидерството. 

„Успехът на всяко решение зависи от вътрешното състояние на решаващия.“ 

Bill O’Brien, CEO of Hanover Insurance

1.Смъртта на теориите – какво работи?

Последните четири десетилетия бележат раждането и упадъка на над 20 различни теории за лидерство и управление – повече, отколкото от зората на управленските науки досега.

В началото се занимавахме с вродения лидерски профил, после с лидерските качества, задължителни за успех, с категоризация на лидерския стил и поведение, ситуационното, транзакционното и трансформационното лидерство.

Ръка за ръка с това вървяха и теориите за мотивацията на служителите, като последните постепенно еволюираха от персонал в ресурс , а от скоро и в капитал.

Решенията на лидера не са протуктувани от тенденции в Тик Ток, от популизъм. Нужно е лидерът да може да взема непопулярни решения, да не следва гласа на тълпата, да знае кога да бъде авторитарен и кога-не. 

Лидерите, които могат да бъдат твърди и непоколебими, когато ситуацията го налага, без да загубят фокус в благополучието на хора, остават в историята. Това не означава деспотизъм, а поеманане на кормилоло, когато корабът се клати и може всеки да удавят. 

Лидерството не е мотивационните цитати, а в правилните решения в критични моменти. 

2. „Свещеният Граал“ на управлението -къде е?

Убягва ни- не открихме достатъчно ефективен модел за генериране и поддържане на мотивация и продуктивност, нито за изграждане на лидерство. 

Четем историите на успелите и се опитваме да ги прилагаме, четем прогресивни теории и се стараем да ги интегрираме в дейността си. 

Тук е важно да влезем навътре. Да имаме ясна визия кои сме, кои искаме да бъдем и как да изглежда визията за кариерата и бизнеса ни. Именно с визия, която е родена в съюз между сърцето и разума и е устояла на хищния популизъм в социалните мрежи, започва лидерството.

Свещеният граал е вътре в нас – вътрешен авторитет, базиран на автентичната ни визия. Без обаче да губим поглед навън – тенденции и възможности.  Вътрешният авторитет е компас, а разбирането на света навън – карта към успеха. 

3. Сляпото петно при взимане на решения – кое е то ? 

Какво не ни достига за да се изправим до онези, чиито имена са символ на успеха?

Съществуват три основни аспекта на всяко действие или решение:

• какво и защо– продукта на решението в бизнеса, резултата
• как – начина за получаването му, процеса
• кой/ къде – мястото, където се ражда намерението за решение

Тонове книги и теории третират първия аспект, а в последните две десетилетия  организационната наука се съсредоточава особено върху втория. 

Наред с несъмнено ценните открития там не можем да не отчетем системната липса на поглед в третия аспект – КОЙ взима решението. 

Този аспект, наричан от Ото Хармер „сляпо петно“ в книгата му „Теорията Ю“, представлява източникът на нашето внимание и намерение. 

Ресурсът, с който взимащият решение оперира, независимо дали това решение засяга цяла организация или личната му продуктивност. Този ресурс е преди всичко неговото собствено вътрешно състояние. Следователно разширяването му е обект преди всичко на лично развитие. 

Как се случва това и могат ли организациите да го поддържат системно? 

Като индивиди имаме разбиране за собствените си действия и решения, както и за начините, по които достигаме до тях. 

На практика обаче ни е трудно да определим източника или потенциала си. Не сме съзнателни за мястото, където се ражда намерението ни, нито за факторите, които го определят.

Можете ли да осмилите този въпрос? Кой взима решението – детето, възрастният, гласът на съдника, страхът, мързелът? Къде се поражда това решение – в неистов ентусиазъм, хладен разум, или….? Дали е продиктувано от натиск да сме популярни или от вътрешният ни компас?

За Ото Шамер и неговата Теория U можете да прочете повече тук.