Как взимаме решенията си?

„Успехът на всяко решение зависи от вътрешното състояние на решаващия.“ 

Bill O’Brien, CEO of Hanover Insurance

1.Смъртта на теориите – или пък не съвсем?

Последните четири десетилетия бележат раждането и упадъка на над 20 различни теории за лидерство и управление – повече, отколкото от зората на управленските науки досега.

В началото се занимавахме с вродения лидерски профил, после с лидерските качества, задължителни за успех, с категоризация на лидерския стил и поведение, ситуационното, транзакционното и трансформационното лидерство.

Ръка за ръка с това вървяха и теориите за мотивацията на служителите, като последните постепенно еволюираха от персонал в ресурс , а от скоро и в капитал.

2. „Свещеният Граал“ на управлнието -къде е?

Убегва ни- не открихме достатъчно ефективен модел за генериране и поддържане на мотивация и продуктивност, нито за изграждане на лидерство. 

Четем историите на успелите и се оитваме да ги прилагаме, четем прогресивни теории и се стараем да ги интегрираме в дейността си. 

3. Къде се грешим? 

Какво не ни достига за да се изправим до онези, чиито имена са символ на успеха?

Съществуват три основни перспективи на всяко действие или решение:

  • какво и защо– продукта на решението в бизнеса, резултата
  • как – начина за получаването му, процеса
  • кой/ къде – мястото, където се ражда намерението за решение

Тонове книги и теории третират първия аспект, а в последните две десетилетия  организационната наука се съсредоточава особено върху втория. 

Наред с несъмнено ценните открития там не можем да не отчетем системната липса на поглед в третия аспект. 

Този аспект, наричан от Ото Хармер „сляпо петно“ в книгата му „Теорията Ю“, представлява източникът на нашето внимание и намерение. 

Ресурсът, с който взимащият решение оперира, независимо дали това решение засяга цяла организация или личната му продуктивност. Този ресурс е преди всичко неговото собствено вътрешно състояние. Следователно разширяването му е обект преди всичко на лично развитие. 

Как се случва това и могат ли организациите да го поддържат системно? 

Като индивиди имаме разбиране за собствените си действия и решения, както и за начините, по които достигаме до тях. 

На практика обаче ни е трудно да определим източника или потенциала си. Не сме съзнателни за мястото, където се ражда намерението ни, нито за факторите, които го определят.

Можете ли да осмилите този въпрос? Кой взима решението – детето, възрастният, гласът на съдника, страхът, мързелът? Къде се поражда това решение – в неистов ентусиазъм, хладен разум, или….?

Публикувана от
Elitsa Kostova

Не пропускай нова статия!

Заяви своята консултация

Заяви своя сертификат тук​

Заяви своя сертификат тук​

Имаш ли нужда от помощ?

Вашето запитване е изпратено

Благодарим Ви, че изпратихте запитване до нас. Член на нашия екип ще се свърже с Вас възможно най-скоро.

Имаш ли нужда от помощ?

Вашето запитване е изпратено

Благодарим Ви, че изпратихте запитване до нас. Член на нашия екип ще се свърже с Вас възможно най-скоро.