Невъзможният щастлив край
Проблем означа задача за решаване. А задачите за решаване в кариерата ни често са отражение на задачи, които са наши личности.
Има няколко случая в практиката ми, за които мисля както Шерлок мисли за нерешен случай. Дълго не можех да пиша за това, докато не го видях кристално ясно с още един клиент – картината на невъзможният щастлив край се представи в пълнота. Видях я, цялата, с всички взаимовръзки, категорично.
В годините работих с няколко дами, които не търсеха да сменят попрището в кариерата си, а промяна. Промяна на онова, което им се случва.
При първата, в мъжки екип, нямаше признание и имаше незачитане на мнението й. При втората имаше прекалено много отговорност и нежелание тези над нея да я споделят. На практика тя имаше повече отговорност от шефа си и макар да беше „звезда“, имаше тревожност. И разбира се, случаят със съдебното дело – третата дама беше стигнала да съди работодател. Или някой я прецакваше, или имаше заговор срещу нея, всички винаги й завиждаха – работодател след работодател.
Това са интелигентни, талантливи, прекрасни жени. А най-хубавото е, че заедно идентифицирахме какво има нужда да се промени в тях – нагласи, убеждения, алгоритми на поведение – за да се промени ситуацията им. Имаше напредък, малки победи, осъзнавания.
И тогава се случи. Всъщност случи се само с първите две дами. Първата реши да се отдаде на майчинство и напусна работа, тъкмо бяха започнали да я чуват, зачитат, готвеше се повишение. На принципа „власите се давят на края на Дунава“ тя изчезна още в третия месец на бременността си и беше убедена, че поне 4-5 години няма да работи….Година по-късно се върна – след терапия, йога, тантра и разделена с бащата, който „не си помръдва пръста“.
Втората дама реши да остане на издръжка на мъжа до нея и си взе година неплатен творчески отпуск. Оказа се, че тази издръжка не включва важни за нея неща, които мъжът до нея не разбира.
Третата дама, която в началото звучеше леко лудо, не се отказа от процеса. Стана фриленсър и има собствена фирма. Има и деца за онези фенове на християнското семейство, които се кръстят, четейки статията и мислят, че те възпява кариеризма.
Щастливият края е невъзможен, ако началото е нещастно.
Много хора търсят убежище от нерешени житейски ситуации в семейството. Само че тези ситуации са плод на техни избори, поведения и начин на мислене. Моделът или се повтаря, или влошава. Да се научиш да отстояваш себе си пред шеф е едно, а пред мъж, от който си зависим икономически и привързан емоционално – друго.
Често, когато решим ситуациите в кариерата си, това ни помага да имаме щастливо начало в личния си живот – зрял и осъзнат избор, лична сила.
Това показва и кампанията на фондацията ни – Еду Компас – Силен съм, но не насила, с тези изводи от разговори със специалисти.
Проблем означа задача за решаване. А задачите за решаване в кариерата ни често са отражение на задачи, които са наши личности.
Когато споделих това с последният си клиент, чух за минута около 100 неща, които не зависят от него и това просто не е така. Но едно зависи – дали е в тази ситуация, или не.
Личният мит е модулът на Академия 1 от 100, който ни помага да се справим с тези житейски задачи. Да ги осъзнаем и после решим.
