Защо корпоративните обучения не винаги работят

Защо корпоративните обучения не винаги работят

В ерата на иновациите, записваме и се събуждаме в нов свят. Всичко се променя със скорост, която малцина могат да разберат.

Кои сфери обаче остават по-консервативни и нещата се правят “както едно време”.

Това са сфери, които изискват повече от технологии. там технолгиите помагат, но само ако има и друг тип иновации. 

Една от тези сфери е развитието на човешкия капитал – от образованието, до програмите за развитие на мениджъри. AR/VR може да е полезен инструмент, но не и ако нямаме иновативна рамка за постигане на резултати в обучението отвъд технологията. 

Да видим как изглежда пейзажа на корпоративни обучения:

Презентации с графики на модели, създадени от академици или рядко практици, които рядко работят с хора. Информация, още информация, малко тестове и работа по групи с казуси, далечни от живия живот. 

ИСТОРИЯТА ЗА ПОДОБРЕНИЕ ОТНОШЕНИЯ СЛУЖИТЕЛ – ЛИДЕР

Без слайдове. Без VR/AR.Без екзотични идеи за работилници. 

Преди 6 години. Седя в голяма зала, асистент съм на обучение за мениджърски умения. Слайдове, модели, теории, имена на създатели на теориите. Моите предложения не са включени, но от години живея с мотото, че насила хубост не става. Особено като се опитвам да дам стойност много над хонорара си. 

До мен седи замислен мъж, забил поглед в екрана пред себе си и изглежда напрегнат. В почивката отива да пуши. Отивам при него. Усмихвам се и казвам:

  • Тегав ден?

Получавам мнителен поглед.

  • Нали сте големи експерти, имам един труден служител, не мога да се справя с него, и не мога да го уволня…

Казвам си – не е „ние“, аз съм наемник тук, а този въпрос не е един, а поне 10 въпроса. 

  • Нужна ми е малко повече, информация, ако е удобно да споделиш. Какво в поведението на този човек те напряга? 
  • Прави каквото си иска и не слуша инструкции.

В разговора разбирам, че става дума за служител, който има нужда да се изяви и тя е направо патологична. Ако аз водех обучението, още на предварителния анализ, щях да включа техники за ненасилствена комуникация. 

Посъветвах моя човек да разбере как се чувства и от какво има нужда този служител. Това не става отведнъж.  Хората трудно разпознават нуждите си, особено тези, породени от травма. Още по-трудно ги назовават и споделят. Нужно е търпение, активно слушане, време и пространство, за да се служи разбирането.

Сподели, че такова питане (как се чувстваш, от какво имаш нужда) няма да се посрещне радушно, докато не започне на него самия да му идва отвътре да се интересува от другия. Предложих да опита да опознае човека, зад това нездравословно поведение. 

Дадох идея за инициатива в екипите, която да дава възможност за изява и принос – ангажира и развива креативност. Защото всички имат нужда от изява, а понякога тя може да пречи на ежедневните задачи и работа. 

 Замисли се. 

Корпоративното обучение продължи след паузата с някои упражнения и казуси. Не бяха взети от контекста на хората и след този разговор ми се сториха доста далеч от тях. 

Денят приключи, а след него и проектът за развиване на управленски качества. 

След година срещнах мениджъра, за когото разказах по горе, на конференция, която организирахме заедно с JobTiger. Помнеше ме и то с доста добро чувство. Сподели, че е тествал някои от идеите ми. В началото не се е получило, после обаче имало резултат. Идеята той да споделя от какво има нужда екипа проработила най-добре. Направили 1 път в месеца инициатива, в която всеки служител да може да се изяви. Нещо като вечер на талантите, но през споделяне. Било голям успех. 

Видях, че един разговор с разбиране за проблема и насоки, обвързани с него бяха помогнали. А това дори не е формално усилие.   

Традиционните програми за организационно развитие години наред пропускаха човешкия фактор. И всичко, което е човешко в него. За радост – и за по-висока ефективност – все повече програми се фокусират върху него. 

Комуникацията поражда по-голяма част от проблемите в компаниите. Решава и огромна част от тях. Тя обаче не се случва само със „знание“. В основата на всяка успешна комуникация са увереността, емпатията и състраданието първо към себе си. 

Първата стъпка към по-висока емоционална интелигетност и подобрена комуникация е да разбираме себе си, нуждите си. Да можем да проявим емпатия първо към себе си. Да се уверим, че комуникираме от място на изобилие и емпатия. 

Затова каним теб и твоят екип и теб на събитието ни УВЕРНЕОСТ И ЛЮБОВ КЪМ СЕБЕ СИ – Пътят на Успеха. Практическо насочено с цел да имаме емпатия към себе си, която ни позволява да общуваме ефективно и емпатично с другите. 

Публикувана от
Elitsa Kostova

Не пропускай нова статия!

Абонирай се и получи 15% отстъпка от своята първа програма

Заяви своята консултация

Заяви своя сертификат тук​

Заяви своя сертификат тук​

Имаш ли нужда от помощ?

Вашето запитване е изпратено

Благодарим Ви, че изпратихте запитване до нас. Член на нашия екип ще се свърже с Вас възможно най-скоро.

Имаш ли нужда от помощ?

Вашето запитване е изпратено

Благодарим Ви, че изпратихте запитване до нас. Член на нашия екип ще се свърже с Вас възможно най-скоро.