ЖИВОТЪТ Е ХУБАВ
Веднага след чудесна гръцка ваканция, седим с приятеля ми у дома, и си почиваме. Ако някой се чуди от какво да си почива човек след 8 дена на море – пране, миене на обувки, джапанки, чанти, куфари.
Приятелят ми си почива пред телевизора. Аз решавам, че този път няма да се залепя за компютъра още на първия ден след ваканцията. Защото идеалната ваканция включва кофти интернет и ужасно покритие на мобилна мрежа.
Сядам и аз да гледам. Дават ЖИВОТЪТ Е ПРЕКРАСЕН. Гледала съм го и преди, прекрасен филм, тежък. Казвам си „Нищо, малко истинско кино няма да навреди събота сутрин“.
Този филм не знам кого би оставил безразличен. Не плаках на това гледане, но изпаднах в дълбок размисъл. То е като потъването – в един момент си над водата, гледаш лазурно море с платноходка и планина в далечината, после се гмуркаш, потъваш, потъваш и става по-хладно и по-тъмно. Морето е идиличната повърхност и хладната дълбина.
Виждайки ме как съм изпаднала в размисъл, приятелят ми казва „Да, хората през какви неща са минавали, а ние как сме се разглезили“.
Тезата за модерното разглезване има някои недостатъци, основният е липсата на връзка с най-важният екзистенциален въпрос „И какво от това?“.
Ще се опитам да дам насоки за И КАКВО ОТ ТОВА, но преди това малко за самата теза:
1.Миналото и настоящето са асиметрични
Еволюцията води до комфорт, улеснения и доста по-добър стандарт на живот. Макар по-голямата част от човечеството да не живее в мир и изобилие, дори места, в които хората дълго живеят зле, вече са под-добре. Преди 4 години бях на образователна конференция с учители от Кения и споделиха колко готини неща се случват в Африка (макар все още там да изобилстват основни проблеми и нарушения на човешки права).
Не можем да искаме от хората в развития свят да се откажат от всяко удобство, за да не са разглезени. Не е логично по много начини.
2. Мизерията и лишенията не (винаги) раждат супер герои
Дали всеки, израснал в недоимък и конфликти става супер герой, или поне модерен стоик? Ами, не.
Изграждащо е човек да преминава през трудности, да се бори, да изпитва дискомфорт от време на време. Критично важно е на подрастващите да не им се дава всичко. Но да сложиш едни деца на богати родители на платки за 1 седмица от живота им до нищо няма да доведе. Даже и да е всяка година по 1 път.
Защото ние сме това, което правим постоянно, а не 1 седмица от живота ни на палатка.
3. Общият знаменател на щастието е състрадание
Всеки е щастлив по различен начин. За истински щастливите хора мога да кажа едно – не нараняват (умишлено), дават и виждат другия. Да караш много скъпа кола надрусан, какво и повечето форми на лукс, не са щастие, а изродила се култура на парвенюта в най-грозният си и жалък вид.
Щастието и дисциплината са неразривно свързани. Едното води до другото. По-често дисциплината води до щастие, но и без определено ниво на любов към себе си няма дисциплина.
И КАКВО ОТ ТОВА?
Любимият ми въпрос. Няколко неща можем на направим по пътя на еудемония – най-добрата и процъфтяваща наша версия.
- Да направим помагането навик – дарения, доброволчество помощ на възрастни родини. Ще споделя къде дарява и доброволствам аз в друга статия.
Да даваш – време, енергия, внимание – е признак на вътрешно изобилие.
- Да намерим 1 нещо, в което да тренираме дисциплината си. За мен това са танците.
Щастието е субективно преживяване, дисциплината ни помага да го задълбочим.
- Да гледаме ЖИВОТЪТ Е ХУБАВ (и подобни филми) един път в годината поне. Животът ни наистина е хубав. За да бъде още по-хубав можем да разширим себе си като се развиваме и даваме. Иначе не е чак толкова хубаво.
