Седем източника на демотивация на работа

Дали ни мързи или нещо не е наред в средата? Кой от тези източника разпознавате за вашата компания?

Добре е да не забравяме и къде лежи отговорността – в нас или отвън? Една интересна гледна точка към екстремната лична отговорност ТУК. 

Изследванията в организационното развитие показват седем основни източника на демотивация, ниска ангажираност и недостатъчна продуктивност на човешкия фактор в организациите.

Нека разгледаме всяка от тях в светлината на съществуващите теории за човешкия капитал и техните ограничения. 

  1. Липса на кариерна визия

Разбирането за едноизмерна мотивация (т.е. само финансова) е остаряло поне с век назад.

Повечето хора биха искали да имат поставени ясни кариерни цели, за да усещат личен напредък в рамките на организацията.

Тук не става дума за задачи и количествени/качествени показатели за изпълнение, зададени от работодателя, а за цялостна и измерима визия.

За система от дългосрочни и средносрочни цели, ясни и невусмислено приети и от двете страни по правоотношението.

2. Несигурност на работото място

Логично последствие от предходното, липсата на кариерна визия поражда чувство на несигурност. Твърдението, че хората „горят“ и се развиват в рискова среда, е социален мит. 

Като човешки същесва ние оперираме най-ефективно от позиция на сигурност и стабилност и това обуславяне, колкото психологическо, толкова и биологично, е основен градивен фактор на растежа. 

Усещането за сигурност и дълготрайност на организационната роля не означава откъсването й от идеята за продуктивност и резултат.  

Тук по-скоро говорим за устойчивост в личното целеполагане и личния план за развитие в рамките на кариерната визия на всеки служител или мениджър. 

3. Чувство за недооцененост

Ако служителят чувства, че усилията му не срещат необходимото признание и оценка, той прогресивно губи енергия и ангажирност с организационната си роля. В този случай отговорът се налага от самосебе си – да отдадем „дължимото“ всекиму.  

Просто, нали? Високото ниво на субективизъм в оценката и от двете страни, както и в начина на изразяване или материализиране на „наградата“ обаче го правят една и от най-чувствителните теми в поликитата за управление на човешкия капитал.

4. Липса на възможност за развитие

Редовното обучение и възможност за развитие не само на технически, но и поведенчески умения може да увеличи нивото на мотивираност и ангажираност сред служителите. 

Обратно, ако работното място създава усещане за стагнация, липса на прогрес и вдъхновение, мотивацията на служителите закономерно потъва. 

Бизнес адекватността на обученията обаче остава под въпрос. Контролът на разходите и собствените ни метрики за продуктивност ни ограничават в избор на :

  • технически обучения с ограничено приложение и още по-ограничен ефект върху ангажираността и продуктивността на служителя
  • личностно развитие с още по-съмнителен резултат

В крайна сметка служители и мениджъри не излизат от обучението, въоръжени дългосрочно за висок резултат и това подлага на съмнение обученията като решение. 

5. Слабо лидерство

Връзката между нивото на ангажираност и продуктивност на служителите и качеството на лидерството е органичо ясна. 

Качеството на лидерския подход се материализира директно в успеваемостта на служителите и бизнеса като цяло. Липсата на мотивация и продуктивност, т.нар. „деморализиране“ при служителите директно препраща към нивото на лидерство.

6. Конфликт

Конфликтът на работното място е често разрушителен, а границата с градивния спор – тънка. В сърцето на всеки конфликт стоят интересите или ценностите на страните в него. Разделя ги разбирането, че тези интереси си противоречат. 

7. Нереалистично работно натоварване

Важно е да се управляват очакванията и изискванията към служителите. Ако някой се почувства претоварен от огромно, невъзможно за изпълнение работно натоварване, той бързо губи илюзии за ситуацията в компанията и бъщето си там, както и мотивация за изпълнение на ежедневните си задължения. 

Ако работното натоварване на служителя е необосновано леко или не достатъчно разнообразно, той често губи интерес и мотивация да го следва.

 Въвеждането на метрики и ключови индикатори за продуктивност на ниво служител създава илюзия за измеримост и ред. Кой обаче се чувства дългосрочно мотивиран от числото на изпълнена норма.

Дали обученията на работното място мотивират или демотивира? 

Прочети повече по темата ТУК.

ЖИВОТЪТ Е ХУБАВ или за какво да (не) се оплакваме.

Веднага след чудесна гръцка ваканция, седим с приятеля ми у дома, и си почиваме. Ако някой се чуди от какво да си почива човек след 8 дена на море – пране, миене на обувки, джапанки, чанти, куфари. 

Приятелят ми си почива пред телевизора. Аз решавам, че този път няма да се залепя за компютъра още на първия ден след ваканцията. Защото идеалната ваканция включва кофти интернет и ужасно покритие на мобилна мрежа. 

Сядам и аз да гледам. Дават ЖИВОТЪТ Е ПРЕКРАСЕН. Гледала съм го и преди, прекрасен филм, тежък. Казвам си „Нищо, малко истинско кино няма да навреди събота сутрин“. 

Този филм не знам кого би оставил безразличен. Не плаках на това гледане, но изпаднах в дълбок размисъл. То е като потъването – в един момент си над водата, гледаш лазурно море с платноходка и планина в далечината, после се гмуркаш, потъваш, потъваш и става по-хладно и по-тъмно. Морето е идиличната повърхност и хладната дълбина. 

Виждайки ме как съм изпаднала в размисъл, приятелят ми казва „Да, хората през какви неща са минавали, а ние как сме се разглезили“. 

Тезата за модерното разглезване има някои недостатъци, основният е липсата на връзка с най-важният екзистенциален въпрос „И какво от това?“. 

Ще се опитам да дам насоки за И КАКВО ОТ ТОВА, но преди това малко за самата теза: 

1.Миналото и настоящето са асиметрични

Еволюцията води до комфорт, улеснения и доста по-добър стандарт на живот. Макар по-голямата част от човечеството да не живее в мир и изобилие, дори места, в които хората дълго живеят зле, вече са под-добре. Преди 4 години бях на образователна конференция с учители от Кения и споделиха колко готини неща се случват в Африка (макар все още там да изобилстват основни проблеми и нарушения на човешки права).

Не можем да искаме от хората в развития свят да се откажат от всяко удобство, за да не са разглезени. Не е логично по много начини. 

2. Мизерията и лишенията не (винаги) раждат супер герои 

Дали всеки, израснал в недоимък и конфликти става супер герой, или поне модерен стоик? Ами, не.  

Изграждащо е човек да преминава през трудности, да се бори, да изпитва дискомфорт от време на време. Критично важно е  на подрастващите да не им се дава всичко. Но да сложиш едни деца на богати родители на платки за 1 седмица от живота им до нищо няма да доведе. Даже и да е всяка година по 1 път. 

Защото ние сме това, което правим постоянно, а не 1 седмица от живота ни на палатка. 

3. Общият знаменател на щастието е състрадание 

Всеки е щастлив по различен начин. За истински щастливите хора мога да кажа едно – не нараняват (умишлено), дават и виждат другия. Да караш много скъпа кола надрусан, какво и повечето форми на лукс, не са щастие, а изродила се култура на парвенюта в най-грозният си и жалък вид. 

Щастието и дисциплината са неразривно свързани. Едното води до другото. По-често дисциплината води до щастие, но и без определено ниво на любов към себе си няма дисциплина. 

И КАКВО ОТ ТОВА?

Любимият ми въпрос.  Няколко неща можем на направим по пътя на еудемония – най-добрата и процъфтяваща наша версия. 

1.Да направим помагането навик – дарения, доброволчество помощ на възрастни родини. Ще споделя къде дарява и доброволствам аз в друга статия. 

Да даваш – време, енергия, внимание – е признак на вътрешно изобилие. 

2. Да намерим 1 нещо, в което да тренираме дисциплината си. За мен това са танците.

Щастието е субективно преживяване, дисциплината ни помага да го задълбочим.  

3.Да гледаме ЖИВОТЪТ Е ХУБАВ (и подобни филми) един път в годината поне. Животът ни наистина е хубав.  За да бъде още по-хубав можем да разширим себе си като се развиваме и даваме. Иначе не е чак толкова хубаво. 

Собствен бизнес в България

Перспективата за развитието на собствен бизнес в България и някои добри практики. 

КАКВО ИСКАМ И ЗАЩО ГО ИСКАМ?

За някои стартирането на бизнес е с цел след десет години да се пенсионират и да прекарат остатъка от живота си на яхта в Мексиканския залив. 

Други търсят изход от среда с абсурдни случки –  нещо средно между филм на ужасите и комедия с лош вкус. 

Има хора, които искат  да не работят с некомпетентни колеги, а има и такива, чието егото им страда на работното място от липса на светлина на прожекторите.

Има хора с кауза, изключително важна за тях, и поради тази причина искат да реализират бизнес идея, с която да допринесат за нея.

МИТОВЕТЕ

Митове, че ще бъде лесно, че това е път към бързо забогатяване или че всяка иновативна идея ще се превърне в следващия Facebook или Uber. Все по-често виждаме тези митове развенчани, но заедно с това идва и другата крайност – човек си казва „Хм, всъщност то няма да стане“. 

Истината е някъде там, някъде по средата. 

ЕДНА ИСТОРИЯ

Десет години Мартин работи в банка като мениджър на малък екип. Той е изключително добър, често консултира приятелите си в какво да инвестират и в какво – не. 

Справя се доста добре с това да управлява екип. Само че Мартин усеща, че не иска да прави това до края на живота си. 

Усеща, че може много повече, че  не използва голяма част от талантите си и така решава, че трябва да си направи собствен бизнес, но не знае откъде да започне. 

Първото нещо, с което се сблъсква, е масовото облъчване с всякакви идеи за това какъв курс да запише, как да направи онлайн програма, как да дава идеи и съвети и да взема пари на хората за това. 

Мартин е умен, но за момент се замисля дали тъкмо с това да не се заеме. После му хрумват много други идеи. Във финансовите среди се осигуряват средства за много стартъпи, които дават алтернативни финансови решения. Затова Мартин започва да мисли в тази посока. 

Мартин е напълно объркан, изобщо не е наясно откъде да започне своето бизнес развитие и просто продължава да си ходи на работа, да си управлява екипа и да се чуди как да задържи тези младежи, на които изобщо не им се работи и нямат и мотивация да останат на тази позиция. 

Къде е грешката на Мартин? Откъде трябва да започне?

ОТ КУДЕ ДА ЗАПОЧНА

Отговорът е прост – на първо място е визията. Всеки голям предприемач, започвайки това, което се е превърнало в успешен бизнес, е имал визия. Тя не е задължително за продукта или услугата, които предлага, а е визия за това какъв иска да бъде и как иска да се чувства, когато има собствен бизнес. Това е тема, която много често се подценява, защото тя изисква абстрактно мислене. Точно това абстрактно мислене е нещо, на което не ни учат нито в училище, нито в университета.

Да имаме визия означава да можем да проектираме в съзнанието си бъдещето, което искаме да имаме – какво искаме да даваме, какво искаме да получаваме и какво искаме да преживяваме. 

Да можем да си построим картина на бъдещата ни реалност, въпреки че тя не се случва сега. Всички предприемачи и успешни хора изграждат такава картина в съзнанието си и се мотивират именно от нея. 

Дори когато претърпяват провал, те не се съсредоточават само в настоящето, а се взират в бъдещето, в онази визия, която са изградили и която е техният стремеж. Дали тази визия се реализира някога 100%? Не. Но доста често се осъществяват поне 70-80% от нея и именно това ни мотивира и зарежда.

Ако трябва да формулираме успеха на едно бизнес начинание, то можем да кажем, че нещата се получават тогава, когато имаме визия какви искаме да бъдем, какво искаме да преживяваме и как си представяме живота си с този собствен бизнес. Ако това е визията, която ни мотивира и която е обект на нашия фокус, тогава можем да предвкусим успешното бизнес развитие. 

Следват идеята и стратегията за реалзиацията й, само че и тези компоненти не биха били пълноценни, ако я няма визията.

Нова роля, нова индустрия, нова кариера! Но как?

В статията може да откриете 7 съвета относно полезни практики, които спомагат за кариерна промяна. 

Чувстваш ли се изтощен всяка сутрин, когато се събудиш? Ходиш ли с нежелание на работа? Мечтаеш ли за живот на удоволствие? 

Ако си отговорил ‘да’ на тези въпроси, може би е време да помислиш за смяна на кариерата. 

Днес ще говорим какво да правиш, ако искаш да влезеш в нова професионална роля.

1.Започни с оценка на сегашната ти кариера. 

Няколко дни си води дневник как се чувстваш като отиваш на работа, приятно ли е общуването с колегите, корпоративните ценности и култура пасват ли ти, кои работни задължения ти харесват и кои не понасяш. Може би е време да смениш фирмата, не професията?

2. Помисли за нова кариера в същата индустрия. 

Възможно е да искаш да останеш в твоята индустрия, но все пак да промениш работното си ежедневие. Потърси възможности да се прехвърлиш в друга част на компанията ти – може би сега работиш в Човешки ресурси, но искаш да преминеш в Продукция. Използвай знанието си за индустрията и връзките си в нея, за да проучиш възможностите за подобна смяна и току-виж да получиш предложение за нова вълнуваща кариера.

3. Определи интересите си и силните си страни. 

Копнееш за изцяло ново предизвикателство? Тогава извади лист хартия и химикал. Изреди всички умения, качества, таланти, силни страни, които имаш и за които колеги и приятели са ти правили комплименти. Добави какво харесваш да правиш и какво не. Какво си постигнал, доброволствал ли си, с какви извънработни проекти/хобита се гордееш? Какви основни умения си развил, които ще са полезни във всяка сфера? 

Подсказка – Next Avenue определя техническите и комуникативните умения, организацията на време и хора, работата в екип, креативността и лидерството като базисни умения, търсени във всяка една индустрия.

4. Искаш промяна, но не си съвсем сигурен каква? Направи проучване за професии и индустрии, които ти се струват интересни. Избери няколко от тях и се свържи с хора в тези сфери и роли за информационно интервю. Потърси ентусиаст, който ще се радва да сподели един ден на работа с теб. Когато се решиш за някоя конкретна роля се огледай за почасова странична, доброволческа или на свободна практика работа, която ще ти позволи да започнеш да трупаш опит в желаната от теб кариера.

5. Обогати уменията си. След като решиш каква промяна искаш да осъществиш е време да видиш какви умения и знания може би ти липсват, за да си перфектния кандидат. Запиши се на курс или тренинг.

6. Говори с кариерен коуч, ако смяната на кариерата ти звучи като нещо непосилно. Той или тя ще те подкрепи по време на процеса и ще ти вдъхне кураж, че такава промяна е напълно възможна.

7. Не се саботирай. Мисли за тази промяна като за преход, за надграждане. Подобри резюмето и CV-то си със специфичния си опит, уникални умения и преживявания. Намери хората, които ще те подкрепят; менторите, които ще те вземат под крилото си и книгите, които ще те вдъхновят. Дерзай!

Лидерството започва докато си на 15

Защо всички говорят за лидерство, толкова ли е важно и какво не знаем за него?

Лидерството е модерна дума. Всички говорят за него, дават се много пари за обучение на лидери. Всички искат да са лидери. Всички търсят лидери. И какво от това? Да си лидер често означава, че можеш да имаш влияние – да караш нещата да се случват.

Няма как да водиш, ако не знаеш кой си и не познаваш ценностите, границите си и не си способен да ги заявяваш. Лидерството е преди всичко личностно израстване и развиване на вътрешни капацитети и ресурси, които после служат навън. Това означава да надскочиш себе си, да си радикално искрен със себе си, да имаш страст, кауза, визия, на които си отдаден. Ние в Career rEvolution вярваме, че всеки може да бъде Лидер без титла – точно каквато е концепцията и на Robin Sharma.

Тук ще предложим един революционен, дори радикален поглед към лидерството. Всеки в своята общност може да бъде лидер на позитивна промяна и да реализира себе си по успешен начин, стига да осъзнае колко са важни тези 4 елемента:

  1. Лична сила

Слабите са агресивни. Личната сила е една от най- неразбраните концепции по отношение на лидерството.

Какво най-често ни дразни? Дразни онова, което ни натиска бутон – емоционална болка, липса, комплекс, с които не сме се справили. 

С колкото повече емоционални блокажи се справяме, поемайки отговорност , толкова повече навлизаме в личната си сила. Гледаме на света от позицията на собствената си стойност и значимост и нищо не може да ни дразни или агресира.

Личната сила е любов. Необходимо е всеки лидер да обича себе си на първо място. Защото само човек, който има достатъчно любов към себе си, може да прости, да приеме, да разбере и да води хора след себе си.

2. Отговорност

Просто е. Всеки, който е готов да го разбере, ще го разбере. Ако не умееш да се справиш със себе си, няма как да водиш. Ако не поемеш отговорност за собствените си действия и решения, няма как да носиш отговорност за друго. Както казва една моя приятелка „Оправи първо себе си и после се занимавай с това да оправяш другите ”.

3. Ценности

Няма как да си лидер и да нямаш яснота за ценностите си. Всъщност ценностите са част от културното и духовното ни ДНК. Въпросът не е дали имаш ценности, а кои са и ако не можеш да достигнеш до тях, какво блокира разкриването им?

Тук идва въпросът за мотивацията. Как достигаме до автентичната си мотивация, която стои зад всяко наше решение? Когато имаме устойчивостта да се погледнем искрено в огледалото и стигнем до най-дълбоките и понякога най-тъмни части на съществото си.

4. Визия

Кой води? Замислете се – кой води в планината, на екскурзия. Този, който познава територията много добре. 

Само че как можем да познаваме бъдещето като територия на лидерството? На първо място ние го създаваме – тук не става дума само за обективна действителност, но и за субективно творчество и готовността да създадем нова реалност. 

Става дума и за потенциала да разбираме настоящата реалност, така че да водим към бъдещето.

В Career rEvolution, развиваме умения и нагласи за лидерство чрез реални проекти и след това измерваме до колко има резултат. Защо? Защото всички ние можем да бъдем лидери – по един или друг начин.

От интерес към професия

Как можеш да имаш успешна кариера на базата на интересите и силните си страни.

Когато Габриела, на 20 години дойде на курса Career rEvolution, тя имаше усещане какво иска, но се нуждаеше някой да я насочи, да ѝ покаже пътя и да даде примери как нейната цел може да се реализира успешно в действителност. 

Габриела трябваше да види как интересът ѝ може да се превърне в истинска професия.

Според нея повечето тийнейджъри се ориентират към познати професии – лекар, учител, счетоводител и прочие. 

После се опитват да „влязат“ в рамките на тази професия, дори тя твърде слабо да се доближава до техните интереси. 

В рамките на обучението Career rEvolution Габриела подреди всички свои интереси и намери професия, която отговаря на тях и на силните ѝ страни – тази на арт директор в модно списание. Днес тя вече прави първи дръзки стъпки в тази посока.

Опасно ли е младежите да се ориентират към професии, които не са много познати и дали има смисъл човек да се захване с „по-странна“ професия?

Митове и факти:

ПРОФЕСИЯ ИЛИ СИЛНИ СТРАНИ?

До 2026 година за над 68% от професиите в Индия ще има технология, която е по- ефективна от човека. Именно добре познатите професии биват автоматизирани и заменени от изкуствен интелект. 

Повечето хора се насочват към тях поради липса на кариерно ориентиране. В резултат на това на пазара на труда се появяват слабо подготвени служители всички се конкурират за едни и същи работни места, а никой работодател не се доверява на кандидат без опит и препоръки.

ФАКТ: силните страни се развиват най-бързо и за тях винаги професии и реализация.

През 2016 г. Георги, който учи в елитно училище, решава да следва софтуерно инженерство защото е модерно и се печели добре и записва такава специалност в холандски университет. Но той няма интерес към материята, а и талантите му са в друга посока. 

Въпреки добрите си оценки Георги е всъщност е посредствен ИТ специалист и си намира само средно платена работа. В края на 2017 г. започва да разработва свой онлайн магазин и не след дълго изкарва за един месец толкова пари, колкото преди е изкарвал за два.

Комбинацията от талант и интерес в една и съща сфера е незаменима в началото на всяка успешна кариера.

Ето три стъпки, с които да изследваш дейности, свързани с интересите и талантите ти:

  1. Направи списък с интересите си и после с нещата, в които вярваш, че си добър. След това избери по 3 от всеки списък – онези неща, които усещаш, че искаш да тестваш и да провериш дали са за теб.
  2. Най – лесният начин да откриеш какви дейности отговарят и на интересите и на силните ти страни е да говориш с колкото се може повече хора, възрастни с различни професии. Те ще ти дадат насоки, а във стъпка 3 ще изследваш конкретни професии. Запиши всички идеи за професии и дейности, които те ти дадат.
  3. Провери какво представляват тези професии – какво прави човек, който има такава професия, в какви компании работи, какви умения са нужни. Съвет от екипа на Career rEvolution – намери двама души, които се занимават с тези професии и ги помоли за 20 минути да ти разкажат какво правят всеки ден, през какви фирми са минали, как са стигнали до там, където са в момента.

Например ако обичаш да рисуваш и моделираш, макар и да не го правиш много често, и си добър по математика, това може да се приложи като архитектура, интериорен дизайн, дизайн на игри и др.


Заяви своята консултация

Заяви своя сертификат тук​

Заяви своя сертификат тук​

Имаш ли нужда от помощ?

Вашето запитване е изпратено

Благодарим Ви, че изпратихте запитване до нас. Член на нашия екип ще се свърже с Вас възможно най-скоро.

Имаш ли нужда от помощ?

Вашето запитване е изпратено

Благодарим Ви, че изпратихте запитване до нас. Член на нашия екип ще се свърже с Вас възможно най-скоро.